Бели зъби

Накрая бе обзет от чувството, че Животът е гигантска и толкова невъзможно тежка раница, че му се стори безкрайно по-лесно да зареже целия си багаж тук, край пътя, и да прекрачи в тъмнината, макар че това означаваше да изгуби всичко. На Арчи – в едното му ухо жужаха бившата му жена и роднините й, а в другото клювкаше прахосмукачката – му се стори, че Краят е неизбежно близо. Нищо лично към Бог или когото и да било. Просто имаше чувството, че идва свършекът на света. Той търпеливо оправи хувъра и изпрахосмучи хола с особена педантична категоричност, като завираше накрайника в най-труднодостъпните ъгълчета. Тържествено хвърли монета (ези – живот, тура – смърт) и не изпита нищо специално, когато се озова облещен срещу танцуващия лъв. Кротко откачи маркуча на хувъра, прибра го в един куфар и за последен път си тръгна от дома. Ала смъртта не е проста работа. А самоубийството не може да бъде включено в списъка със задачите, които да отметнеш, докато жулиш оребрения тиган и подпираш крачето на дивана с тухла. Самоубийството е решението да не правиш, да неправиш; въздушна целувка, изпратена към забравата. Кой каквото ще да казва, самоубийството изисква кураж. То е за герои и светци, за най-тщеславните сред тщеславните. Арчи не беше от тях. Един от най-обсъжданите дебюти в литературата през последните години, „Бели зъби“ е смешен, наситен, богат, великодушен роман, обожаван както от критици, така и от читатели. Един роман за приятелство, любов, война, три култури и три семейства, три поколения, една мишка и пакостливото минало, което се завръща и те гризва по глезена. Жизнеутвърждаващо четиво, необуздано и абсолютно задължително. „Бели зъби“ е носител на множество награди, сред които Whitebread за най-добър дебютен роман, отличието на Guardian за дебютна книга, James Tate Black Memorial Prize за художествена литература, Писателската награда на Общността за дебютна книга, наградата Betty Trask. Според списание Time е в стотицата най-добрите англоезични романи на ХХ век. „Повярвайте на рекламата, купете си книгата, сгушете се в нея, вкусете с наслада всяко изречение, после се върнете в началото и я прочетете още веднъж.“