Банални неща. Стихове

Въпреки предпочитанието към литературно-историческа, документална и литературоведска класика, издателство „Карина М” реши да отпечата съвременна хомоеротична поезия – „Банални неща” от Бране Мозетич. Кой е Бране Мозетич? Роден в Любляна, завършва литературознание в Люблянския университет, специализира в Сорбоната. Автор е на поезия, проза, есеистика. Директор на Центъра за словенска литература и на фестивала “Живата литература”, години наред (и досега) е водеща фигура на движението на хомосексуалистите, главен редактор на хомоеротичното списание “Револвер”, от 1990 е редактор и издател в “Ламбда” на книги с хомоеротична тематика. Изповедите на Бране разкриват самотности, комплекси и страхове, пропадания, това са стихове за еротика и наслада, за любов... но и за смърт, за трагични съвпадения в хаоса на битието... (какво смислово натрупване на доводи, което стопирам пред още и още значими изброявания.... които живота не би ни спестил). „Баналности” или „Банални неща”, както решихме с преводачката да наречем този превод на български език, е книга за душевните смрачавания, както и за надеждите. Техните сенки ме преследваха, докато се реша към издаванe на неговите стихове. Те ме провокираха да се замисля върху това – кои сме всъщност ние, когато се разпределяме по йерархичната стълбица на сериозните житейски и професионални рокади, кого нараняваме и кого щадим в компромисите си. Дадох си сметка, че по никакъв повод тази книга не би отговорила на обществено-масирания вкус, тя не би била печеливша дори в йерархията на духовната зрелищност, защото би пламнала дискусия за това кое е прилично в подредените общества и кое не приляга на този вкус. Но в дълбоките пластове на съвестта и болезнената прецизираност на човешкото, тя би била единствена, и поради това уникално ценна. Забързах се в издаването u, сякаш твърде дълго изоставах от глъбинно съкровените и ценни за самия индивид неща от живота на човека. Нещо повече, тази стихосбирка може да се превърне в настолна книга за историята от израстване на децата ни, книга за родителите на децата си, които в опита на самопостигането, на преодоляване на болката или обидите, на търсенията и насилията над волята, могат да се вместят в истинските причини за пропаданията и бездуховността на съвременната индивидуалност. В днешния глобален свят на лесни и добре застраховани технизирани удобства, стихосбирката (чието място на действие най-вече е авторовото пространство) е като водопад, от който няма спасение, внезапно ни разтърсва болката на поета от анатемосването, от отхвърлянето заради принадлежността към гей-обществата. Започваме да си даваме сметка, че не става дума толкова и само за поета-изключение, че художествените образи изплуват от презрените, натъпкани с дрога свърталища, обитавани от мнозина съвременни млади в големите европейски градове и други урбанизирани места, където авторът е откривал горчивината на своите истини – като поет, като странстващ, като влюбен гей, или както самоотвержено заявява – като един «сериен убиец на човешкото в мен».