Българевник Т.2: Година 2006-2007

Казват, че глупакът се радва като разбере че го лъжат, а мъдрецът, когато открие истината. Замислих се. Какви сме ние, списувателите на "Българевник" - глупци или мъдреци? Вярно, понякога се говорят и глупости, но друг по-умен човек от мен го е рекъл: "Глупости може да говори само мъдрия човек!" За глупака това е обичайно състояние. Понякога се казват и много мъдри неща. В повечето случаи, казалите ги въобще не подозират какво са изрекли. А мъдростта идва с годините и се проверява от годините. И за това един ден думата ще имат поколенията. Ние се лашкаме между глупост и мъдрост. Положителното е, че когато се открие и лъжата, и истината, винаги има радостни хора. Кой както го притегли. И след всичко изписано до тук, все пак остава въпроса: какви са хората от кафенето, списващи "Българевника"? Хора като всички други. Една еманация между мъдрост и глупост. Или казано по-накратко: Истина е, лъжат ни!