7 жени

Романът на Иво Сиромахов “7 жени” е продължение на “Моят таен любовен живот”. За да преодолее мъката от раздялата си с американката Скарлет, героят на Сиромахов тръгва да обикаля света и във всяка държава преживява нова любовна афера. Действието на романа се развива в Берлин, Брюксел, Москва, Пекин, Дубай, Скопие и София. А в сюжета са въвлечени и личности като Ангела Меркел, Жан Клод Юнкер, Владимир Путин и Роман Абрамович. “7 жени” е една изключително забавна история за сблъсъка на съвременния българин със заобикалящия го свят. Интервю с ИВО СИРОМАХОВ: Всяка голяма любов рано или късно потъва - Новият ти роман се казва “7 жени”. Кои са те? - Това са седем очарователни жени от различни националности, с които съм имал любовни афери. Действието на романа се развива в Германия, Белгия, Русия, Китай, Обединените арабски емирства, Македония и България. - Какъв е жанрът? - Еротично-хумористичен. И автобиографичен, разбира се. Всичко разказано в него е по действителен случай. А какво стана със Скарлет? Разделихме се преди година и оттогава не ми се е обаждала. Не можа да понесе особеностите на българския манталитет, горката. Много тежко преживях раздялата ни и за да притъпя болката в разбитото си сърце, се хвърлих в поредица от краткотрайни връзки. За тях разказвам в “7 жени”. - Герои в романа “7 жени” са и Путин, Меркел, Жан-Клод Юнкер. Откъде ги познаваш? - С Ангела Меркел навремето бяхме в една детска градина в “Орландовци”. Тя беше много ербап и постоянно командореше другите деца. Затова никой не искаше да си играе с нея. Всички деца я мразеха и й викаха “свиня блатска от трета градска”. Само аз й се подмазвах. Може би съм усещал, че някой ден ще стане важно шефчe. С Юнкер сме нещо като далечни роднини. През 1992 година той дойде на море в Слънчев бряг и свали една моя трета братовчедка – Юла. А с Путин се познаваме от 94-а година. Беше дошъл на ски в Боровец. Карахме заедно, сприятелихме се, вечер ходехме по кръчмите. Заведох го и при баба ми на село, тя закла кокошка, пихме от домашното й вино. Коя е жената от корицата на “7 жени”? Прочетете романа и ще разберете. Защо на корицата сте като в сцена от “Титаник”? Защото всяка голяма любов рано или късно потъва в ледените води на живота. Миналата година ти направи национално литературно турне в 13 града. Ще могат ли скоро отново да те видят читателите ти? Да, ще могат. През април и май ще правя нова обиколка по книжарниците из страната. За датите ще ви осведомя в моя фейсбук профил. - С какви чувства очакваш срещата с читателите? - Със смесени. Всеки път, когато излиза моя нова книга, изпадам в паника: ще я харесат ли читателите? Ще успея ли и този път да ги развълнувам? Да ги разсмея?... Затова за мен е много важно да правя тези срещи в книжарниците – там виждам очите на моите читатели, изправям се лице в лице с въпросите и коментарите им. Това мe въодушевява. - Кое е по-важно за теб – големите тиражи или литературните награди? - Разбира се, че големите тиражи. Литературните награди в България се раздават от журита, в които влизат хора със съмнителни вкусове и несъмнени комплекси. Представите им за литература са изграждани по времето на комунизма и носят киселия дъх на потна неепилирана комсомолска секретарка. За разлика от тях читателите винаги са обективни и справедливи. Ако им харесва – четат, ако не им харесва – не четат. И гласуват за всяка една книга с левчетата си. За мен е чест, че моите книги са сред най-продаваните в книжарниците. Пазарът никога не греши. <iframe src="https://drive.google.com/file/d/0B8mnZKhGuMR0WDh3YWZCdjdyVDQ/preview" width="640" height="480"></iframe>