40 г. по-късно

"Понякога човек дори си мисли, че при Пашов лирическият сюжет има отмъстителен характер ­ читателят аха да реши, че ще става дума за нещо възвишено, а стихотворението, хоп, взело, та свършило, голямата тема е била внезапно поставена на ушите си ­ и издевателски изоставена в това положение. Често по отношение на темата финалът дори твърди нахално, че няма такава... Друг път читателят разсъждава: ама това всъщност не е нарочно, никакъв минимализъм и никаква пародия тук няма. То си е просто част от непрекъснати пашовски криввания на въображението, от специфичната му асоциативна шизоидност, която отказва да се оттегли в далечни и херметични светове, а натрапчиво си стои тук, в квартала. И расте ли, расте. Човек се сеща за онзи пасаж от "Приключенията на добрия войник Швейк", където се казва, че вътре в земното кълбо, имало друго, по-голямо от първото. Сякаш и в кварталните картини на Пашов има други квартали, по-големи от първите. От време на време те напъват и попукват махленските наличности по шевовете, а в процепите на мрака около кухнички и апартаменти все нещо се прокрадва, ...расте в мрака, нелепо се надува, надува... Докато и най-простите клишета придобиват абсурден оттенък, а привичното е на път да стане зловещо... Трети пък направо не знае какво да мисли, защото Пашов вземе, та заяви най-романтически, че и собствената му душа е със синя кръв или че профилът му е небесен... Но последната стихосбирка на Пашов като цяло говори за промени. И преди отношението към храносмилането е било двойнствено, на сега у поета са настъпили сериозни разочарования от яденето, пиенето и моабета. В тази късна сбирка галерията от хипохондрични образи се развихря: тук вече храната съвсем се е слепила с вируси, бруцелози, кръвно, рак, скорпиони. Напразно героите повръщат с родова вина, напразно изхвърлят, бълват, напразно повече пушат и мислят, отколкото ядат. Късно е: кварталната консумация вече е породила Ужасното. Като огромна, нарастваща, шизо-костилка: то расте с годините/и мен ме е страх да не видят/как излиза навънка. Страх не страх, тялото и словото отчаяно правят опити да го изплюят и да се завърнат облекчени, при бирата и при любимите съседско-роднински равносметки. Но не могат, то надзърта от фугите. Благодарение на това цялата емоционална гама и образна система на поета се е променила: забележителна трансформация са преживели дори най-традиционните гастрономически фантазми: още преди да бъдат заклани с готварски цели, прасенцата-сукалчета и козленцата умират от неясна, Различна смърт, а очите им остават по фурндажиевски да светят в нощта в знак на настъпващия ужас. Рибите и печените пилета вече няма как да бъдат равномерно разпределени в плитък съд, защото поетическото въображение е изсушило водоемите и е "разтребило" от своя свят риби и птици, за да остане в него само безкраен космически звук, като че свири влак или по-страшен. Скуката и отвратата са стигнали до предел, където вече се допират до ужасното и мистичното. Достоевски е казал, че адът прилича на празна стаичка с паяжини по ъглите: Пашов, изглежда иска в стаичката непременно да има български битов кът, в който все още роднини и съседи отчаяно стоят на празната маса, докато в телата им текат неконтролирани процеси. Закономерно и общителността е изчезнала ­ каква ти сладка приказка и изповеди на маса при подобни обстоятелства! Кухнята вече не е последен пристан и утеха на ядящите и пиещите, а е станала кухненска стена за тяхното общуване...." Из "КВАРТАЛНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА", Александър Кьосев